Относно уебинара
На 16 февруари 2023 г. се проведе онлайн семинар, който представи актуално изследване на приемната грижа за деца с увреждания в България.
Изследването е на Сара Тодоров , постдокторант от Университета в Бирмингам. Присъстваха десетки български и чуждестранни представители на университети, образователни центрове, Агенцията за социално подпомагане, екипи по приемна грижа, центрове за обществена подкрепа, социални услуги за деца и семейства, центрове за ранно детско развитие, неправителствени организации, общински служители, социални работници и др.
Сара Тодоров разглежда развитието на приемната грижа като форма на алтернативна грижа, базирана в семейството, в контекста на деинституционализацията. Изследването е проведено на основата на дълбочинни полу-структурирани интервюта с приемни родители, които имат практически опит на грижа за деца с увреждания. Достъпът до тях е бил затруднен поради страха им от разкриването на тяхната самоличност и техните преживявания. Те са споделили какво означава за да тях да са приемни родители; как изглежда ежедневието им; каква подкрепа са получавали; каква подкрепа биха искали да получат; какви са предизвикателствата с които се сблъскват; какви са взаимоотношенията им със здравната и образователната система; каква е мотивацията им по отношение на това да продължат да се грижат за такива деца и защо в някои случаи са се отказали от това да са приемни родители.
Представените изводи показват, че грижата, която предоставят приемните родители, не е свързана само с прякото обгрижване на децата, но също и със застъпничество. Подготовката на родителите да влязат в ролята на застъпници за правата на децата, които отглеждат, е нещо, което обединява тези родители. Някои от приемните родители са търсели сами допълнителна информация, за да могат да отговорят на потребностите на децата, за които се грижат. Те сами са искали да станат по-компетентни, за да могат да отговорят по-добре, както на емоционалните, така и на образователните потребности на децата. По този начин те успяват да достигнат ниво на специална компетентност, описана като развитие на специализирани умения за грижа за деца с увреждания. Въпреки това, тези ключови за по-качествената грижа умения не се оценяват от системата за социално подпомагане като притежаващи особена стойност или ценен капацитет.
Изследването предоставя и няколко препоръки. Първата препоръка е спешно да бъде подобрен достъпът на деца с увреждания до приемна грижа чрез целенасочено развитие на приемната грижа като алтернатива на груповата резидентна грижа. Грижата в семейна среда е важна за всички деца, включително за децата с увреждания и тя трябва да бъде промотирана и насърчавана във всички звена на закрила и социални услуги. Втората препоръка касае промяната на нагласите към приемната грижа. Това са въпроси, които се отнасят до отношението на обществеността и медиите, които трябва да припознаят важността на ролята на приемните родители.
Третата препоръка е относно разработването на услуги за ефективна подкрепа на приемните родители. Подкрепата, която те получават, пряко се отразява на качеството на предоставените грижи. Тази подкрепа трябва да се основава на продуктивни взаимодействия с професионалистите, които да са базирани върху необходимото ниво на експертност. Не на последно място, на приемните родители, които се грижат за деца с увреждания, трябва да се гледа като на много важна част от развитието на децата. Развитието на професионалните им умения и емоционалната подкрепа са фактори, които биха предотвратили тяхното професионалното прегаряне.
След презентацията на Сара беше дадена възможност за въпроси от участниците. Получи се интересна дискусия, насочена към актуални проблеми, свързани с грижата за деца с увреждания в България. Някои проблеми, които бяха посочени от участниците, включват: трудни процедури, свързани с достъпа до помощ за деца с увреждания, ограничените възможности на хората с увреждания за развитие на самостоятелен живот след навършване на 18 години, липсата на достъп и специализиран транспорт до спешна медицинска помощ в малките населени места, необходимостта от организиране на групи за партньорска подкрепа между осиновители и биологични родители на приемни деца и необходимостта от провеждане на национални кампании, които да дадат на приемните родители на деца с увреждания възможност да говорят за своя опит.