Опитът на българските приемни родители на деца с увреждания

Приемната грижа е форма на семейна алтернативна грижа, която има история в България още от средата на 30-те години на миналия век (Tsaneva, E. and Basheva, H., 2019).  В резултат на въвеждането на правна рамка за приемната грижа (Kriviradeva, B., 2014)  и реформите в грижите, възникнали поради политиката на деинституционализация, развитието на приемната грижа набра скорост особено през последните 20 години, (Kriviradeva, B., 2014) Приемната грижа се дефинира в българския Закон за закрила на детето (2020 г.) като „…отглеждане и възпитаване на дете в семейна среда, което е настанено в семейство на негови роднини или в приемно семейство.” (Radulova, S., 2021).

Статистиката за настаняването на деца в семейна грижа и грижа от семеен тип показва, че децата с увреждания са изправени пред ограничени възможности за достъп до приемна грижа (Kachaunova et al., 2021). В България съществува тенденция резидентната грижа да е предпочитаната форма за алтернативно настаняване на деца с увреждания, които са отделени от родителската грижа. Въпреки това в някои райони на страната децата с увреждания се настаняват в приемни семейства с успешни резултати.

Качествено изследване, проведено от Сара Тодоров, постдокторант в Бирмингамския Университет, Великобритания, разглежда съществуващите практики на приемна грижа за деца с увреждания в България чрез изследване на опита на приемни родители, които са се грижели за деца с увреждания.

Изследването зададе следните въпроси:

1. Как приемат приемните родители грижата за деца с увреждания в България?
2. Как опитът на приемните родители информира предложения за промени в услугите и практиките в приемната грижа за деца с увреждания в България?

1. Чрез по-добро разбиране на опита на приемните родители с „преживян опит“ в отглеждането на деца с увреждания се извеждат наяве силните страни на системата за приемна грижа и предизвикателствата. Констатациите от изследването сочат към основани на доказателства действия за подобряване и развитие на приемната грижа за деца с увреждания по отношение на обучението и подкрепата на приемните родители.

Констатациите от изследването сочат три области, които позволяват по-добро разбиране на реалността на отглеждането на деца с увреждания:

• Личното въздействие, което приемното възпитание оказва върху приемния родител, което е както положително, така и отрицателно;

• Опитът за навигиране във взаимоотношения и услуги, свързани с тяхната роля;Експертизата и ангажираността към децата, които приемните родители демонстрират.

Тези констатации хвърлят светлина върху: i) ценния принос на приемните родители за деинституционализацията; ii) нужди от обучение и подкрепа на приемните родители; iii) погрешни схващания за ролята на приемните родители и социалните работници в практиката на приемната грижа; и iv) мотивация на приемните родители да отглеждат деца с увреждания.

Констатациите са важни за развитието на практиката, свързана с приемните родители и социалните работници, управляващи приемната грижа в България. Опитът на участниците в това изследване демонстрира някои аспекти, които са уникални за опита при отглеждане на деца с увреждания, и други, които се споделят от много приемни родители поради естеството на ролята (напр. трудност при отделяне от приемните деца и произтичащото от това лично емоционално въздействие). В допълнение, тези констатации имат значение извън обхвата на приемната грижа и идентифицират уместни проблеми, свързани с превенцията на отделянето на деца с увреждания от техните биологични семейства, както и с други страни от Централна и Източна Европа, които развиват семейна алтернативна грижа за деца с увреждания.

This podcast is focused on creating space for important conversations about the development of foster care in Bulgaria. The podcast is hosted by Dr Sarah Todorov from the University of Birmingham in the UK. Sarah is joined by colleagues who have between them a wide and rich range of experience of foster care and the de-institutionalisation process spanning the last twenty or more years.

In this 4-part series, Sarah and her guests discuss the history of foster care in Bulgaria, ways to effectively support foster families who care for children with disabilities, the importance of family for every child and the importance of increasing access to family-based alternative care for children with disabilities.

Watch on YouTube

Webinar recording

An online seminar was held on 16 February 2023, which presented an up-to-date study of foster care for children brought up in Bulgaria.

In her presentation, Sarah Todorov examined the development of foster care as a form of alternative family-based care in the context of deinstitutionalisation. Data was collected through in-depth semi-structured interviews with foster parents who have practical experience of caring for children with disabilities. Access to them was difficult due to their fear of revealing their identity and their experiences. They shared what it means to them to be foster parents, what their daily life looks like, what support they received, what my support they wanted to receive, what challenges they face, what their relationships with the health and education system are like, what their motivation is in terms of continuing to care for such children, and why in some cases they have given up being foster parents.

The findings presented show that the care that foster parents provide is not only about direct care of children, but also about advocacy. Preparing parents to step into the role of advocates for the rights of the children they care for is something that unites these parents. Some of the foster parents sought additional information themselves to be able to meet the needs of the children in their care. They themselves wanted to become more competent so that they could better respond to both the emotional and educational needs of children. In this way, they are able to reach a level of special competence described as the development of specialised childcare skills. However, these skills which are key to better care are not valued by the social welfare system as having personal value or valuable capacity.

In light of the findings of the study, Sarah shared a number of recommendations for the development of practice in foster care in Bulgaria. The first recommendation is to urgently improve the access of children with returns to foster care through targeted development of foster care as an alternative to group residential care. Family-based care is important for all children, including children with disabilities, and should be promoted, especially in all protection and social services. The second recommendation concerns changing attitudes towards foster care. These are issues that relate to the public and the media, which must recognize the importance of the role of foster parents. The third recommendation concerns the implementation of effective support services for foster parents. The support they receive directly affects the quality of care. This support should be based on a productive interaction with professionals based on the required level of expertise and with peers. Last but not least, foster parents who care for children with disabilities should be seen as a very important part of children's development. The development of their professional skills and emotional support are factors that would prevent this professional burnout.

After Sarah’s presentation, the floor was opened up for questions from the audience. An interesting discussion took place, focusing on current problems related to the care of children with disabilities in Bulgaria. Some issues that were mentioned by the participants included: difficult procedures associated with accessing disability allowances for children, the limited options for people with disabilities to develop an independent life after reaching the age of 18, the lack of access and specialised transport to emergency medical care in small settlements, the need to organise peer support groups between adoptive and biological parents of foster children, and the need to conduct national campaigns to give foster parents of children with disabilities a platform to talk about their experiences.